"АКО"

Много ми допада една поема на Джоузеф Ръдиард Киплинг – британски писател и поет (Joseph Rudyard Kipling (1865 – 1936)). Надявам се да ви допадне и на вас. И понеже се опитвам да превеждам по малко от различни езици ми беше много интересно да събера няколкото превода в мрежата.





АКО

Ако запазиш ум, щом полудяват околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиши на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяши мисленето не превръщаш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяшеднакво ведър и еднакво смел:
и казаното чуеш изкривеноот зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушенои се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цялои загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули, и жилина прегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш силида наредиш: “Преследвайте целта!”,
и съхраниш духа си сред тълпите,а скромността си в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те и ако с мяра всички те ценят:
ако секунда ти не пропилееш в мига безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееши нещо повече, ще си Човек!

Ако
Ако владееш се, когато всичкитреперят,
а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко се довериш,
но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,и крачиш,
само с Волята останал,която им повтаря:
„Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

АКО

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,
когато всеки губи дух и теб в това вини,
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушаш се и в съмнението отстрани,
Ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но … ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да става господар на теб мечтата,
Ако ти мислиш, без да правиш мисълта си цел,
Ако дружиш с царе и пак оставаш син народен,
Ако ни враг ни приятел някога те уязвява
и ти зачиташ всекиго, но много ни един,
Ако срещнеш ти успеха и бедата
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел,
Ако ти можеш всичко припечелено от теб
изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар
и загубиш всичко до игла и започнеш отначало
без всякакво оплакване с предишната си жар,
Ако ти, в минутката летяща безвъзвратно
съумееш с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой.
Земята твоя е!Ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече,човек ще бъдеш, сине мой !