Най-грозната жена

Най-грозната жена в света

В резултат от допитване до читателите на американската версия на списание MAXIM, като най-грозна жена е била назована актрисата Сара Джесика Паркър („Сексът и града”).
Лично по мое мнение, въпреки, че не е супер красавица, тя е една от малкото в Холивуд, които не са минали под ножовете на пластичните хирурзи, за да се окичат със силикон. А и поведението и е доста по-нормално от това на много други „красавици”.
И тук възникват интересни въпроси:
1. Дали аудиторията на списанието, провела допитването не е прекалено повърхностна?
2. Красотата се определя предимно от лицето или е съвкупност от целия външен вид и други качества?

Как мислите...?

Нова Русия в Черно море

В Черно море ще се появи още една Русия

Така хвалени и хулени „братушките” пак ще не изненадат с нов и амбициозен проект между руския и японския бизнес.
В Черно море ще бъде построен остров с форма, наподобяваща политическата карта на Русия.

Точно в стила на „приятелчетата” от Дубай.
Въпросният остров ще приема спортистите за Олимпиадата в Сочи през 2014 год.

След това островът ще бъде разпродаден на вили и шикозни апартаменти за около 25 000 жители.

Интересно, кога ли и ние ще докараме работата до там, че да направим едно подобно „островче”, па макар и с размерите на Тутракан, например...

Ако програмистите...

Ако програмистите строяха къщи...

01.03 Ура! Предложиха ни огромен договор за построяване на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. От радост изпихме 2 каси бира.

02.03 На Възложителя не му хареса израза "когато стане, тогава". Иска да определим конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

03.03 Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров каза, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8. В договора записахме 12, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

06.03 Петров отиде да върне бутилките.

08.03 Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

02.04 Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му става на този човек! Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плаката "Строежът се изпълнява от компания Allstroy" http://www.allstroy.bg./ С чувство на изпълнен дълг играем на карти.

20.04 Дойде Възложителят и пита как върви работата. Сложихме го да играе на карти и го оставихме да ни бие всички.

21.04 Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитектура. Петров настоява всичко да се строи по стария начин. Най-радилакния проект бе предложен от Алекс. Той предложи да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Това на Запад било много модерно. Напомнихме му, че все пак клиентът иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуел на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и после да ги съединим, за да не падне блока.

30.04 Първият етаж е готов. Показахме го на Възложителя. Той се заинтересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли, защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Отиваме да празнуваме горди от себе си.

10.05 Петров изтрезня пръв и дълго казваше нещо за майката. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо - забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.

11.05 Разрушихме първия етаж. Обидно!

11.07 Работим! Петров довършва втория етаж, а Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорна шахта до 9-тия етаж, но при силен вятър тя се клати подозрително. Засега сме я подпряли с дървено скеле.

17.07 Алекс прави терасите и покрива - на земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08 На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров за съвет, но той отговори, че има достатъчно своя работа и че без вътрешна архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08 Разбихме няколко панела, за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08 Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, но Петров ги залепи с тиксо. Казва, че ще работи, стига да не вали дъжд.

01.09 Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. По форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. Абе, на каква архитектура разчитат ония от Строителния комбинат!

16.09 Дойде Алекс пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока с различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да си гледа работата.

02.10 Петров стигна до петия етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл от 40 градуса. Той псува, крещя, каза, че сме идиоти и че нищо не разбираме. После обеща да помисли.

03.10 Дойде Възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл от 40 градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но че до неговата къща имало точно такъв блок и всички стени били прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза за идеята си за различни по размер прозорци. Възложителят естествено я хареса.

04.10 Питахме Алекс дали се налага да разбием всичко заради неговите прозорци. Увери ни, че няма нужда - в стандартните панели имало недокументирани функции.

05.10 Петров призна, че със стената има проблем. каза, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всичките.

06.10 Убеждаваме Петров, че за да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демонстрирахме му изчислявания с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.

08.10 Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелката. Цялата сграда скърца заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отидохме да играем Quake.

17.10 Петров се върна от запоя. Работим!

07.11 Празнуваме 7 ноември - как се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не ни разваля празника.

15.11 Спомнихме си, че кранът стига само до 8-мия етаж и пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quake. Алекс победи Петров. Расте нова смяна!

24.11 Сидеров се върна. НЕ намерил кран, но достави ескалатор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построиме блока не нагоре, а надолу. Каза, че никъде в договора не пише, че блокът трябва да е на повърхността.

25.11 Направихме мозъчна атака на крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12 Празнуваме Коледа. Католици във фирамта няма. Затова никой не разваля празника!

14.01 Нищо не помня. Главата ме цепи. Коя година сме?

02.02 Най-после сме готови с 12-тия етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

03.02 Алекс е идиот. Покривът пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.

04.02 Алекс казва, че не е виновен. Просто 12-тия етаж на Сидеров е с 5м по-широк и 4м по-висок от 12-тия етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта - също.

05.02 Лепихме и закрепвахме покрива. Петров каза, че ще издържи ако не завали сняг.

07.02 Заваля сняг...

Конформизъм

КОНФОРМИЗЪМ що е то?
Един от пътищата за осъществяване влиянието на групата върху индивида е така нареченият "конформизъм".Някои автори го считат за личността черта – като податливост на индивида на групово влияние.Други го отнасят към ситуацията – например, неясната или неструктурирана ситуация ни прави по-склонни да приемаме общественото мнение като критерий.Но по същество конформизмът представлява в поведението или вярванията на индивидите по посока на групата в резултат на реален или въображаем групов натиск (К.Киъслър и С.Киъслър).С други думи, механизмът на явлението е групов.
Е.Бейер наблюдава пилета, нахранени до насищане от купчина жито, след известна пауза, през която се установява пълно отсъствие към интереса към храната, в ограждението се пуска и второ пиле, лишено от храна за 24 часа.В присъствието на второто, първото пиле изяжда още две-три от погълнатите до момента.
Класически експерименти за доказване на явлението конформизъм се съдържа в изследвания на С.Аш от 1991 г. На две отделни табла са представени няколко вертикални линии.Едното съдържа стандартна линия – от 2 инча в някой експерименти до 10 в други.На другото табло са начертани три линии: едната с дължина на стандарта, другата по-дълга и третата по-къса.От изследванията се иска да посочат коя от линиите е равна по дължината на стандарта.
Участниците – 8 поставени лица и едно изследвано – се подреждат в полукръг пред таблата.Наивното изследвано лице сяда предпоследно в редицата.Иска се всеки участник гласно да каже коя линия между пробните е равна на стандарта.Експериментът е така нагласен, че изследвания да чуе седем мнения преди да каже своето.Мнения, които умишлено насочени към невярна линия, въпреки че очевидно не отговарят на истината.
Правят се 18 сеанса от които 6 неутрални, отговарящи на реална оценка на подставените, и 12 контролни, изопачени отговори на подставените.Въпросът е как ще се държи индивида в присъствието на единодушно мнозинство, чието мнение не съответства на мнението на изследвания.
Резултатът е обособяването на две подгрупи изследвани:
Едната се състои от конформисти – тези, които са се поддали в повече от половината опити на мнението на мнозинството.Повечето от тях са изкривили съдържанието си, допускайки, че мнозинството бърка, но сами несигурни в своята оценка.Други са изкривили поведението си давайки си ясно сметка, че мнозинството греши, но съгласявайки се с общото мнение, за да бъдат в съгласие с групата.Макар и рядко резултатът е изкривяване на възприятията.Индивидът започва да мисли, че мнозинството действително е право.
В другата подгрупа попадат изследваните, които са се поддали в по-малко от половината опити.Те се отнасят към нонконформистите.Те или са твърде обедени в своя отговор или се държат ”Дръпнато” и нервно.
Очевидно конформизмът зависи от личните характеристики, това че поставени в една и съща ситуация, например в експеримента на Аш, едни индивиди се поддават, а други не, го доказва.Но и индивидуалната податливост към влиянието на групата се изменя в зависимост от някои условия.На първо място това е значението на резултата за личността.Колкото по-маловажен е въпросът, толкова по-лесно тя се оставя да бъде склонена към невярното съждение.И обратното, по важни въпроси тя отстоява по-твърдо позициите си.
Публичността на позицията също я прави по-конформна.В експеримент лесно може да се нагласи изследваният да дава своето мнение анонимно.Тогава конформните реакции намаляват.
По-голяма склонност към конформни отговори проявяват и членовете, които са привлечени в по-голяма степен към групата, в сравнение с тези, за които тя е по-умерено привлекателна.
Същото се отнася и за подобието.Когато членовете на групата си приличат по пол, умения и пр.,те са по-склонни да се присъединяват към позицията на мнозинството за сметка на своята.
Един друг експеримент на М.Шериф от 1936 г. дава възможност за допълнителни разсъждения по въпроса за конформизма.Докато изследваните на Аш си дават сметка за реалното положение на нещата и отстъпват пред мнозинството на нормативно равнище – за да не бъдат отхвърлени, за да не станат смешни в очите на другите пр., то в експериментите по формирането на групова норма в опити с авто-кинетичен ефект ситуация е твърде по-различна.Тук става дума за конформизъм на подсъзнателно равнище.
Илюзията за движение, която изследваните имат, наблюдавайки неподвижна светла точка в тъмна стая, Обективно се дължи за движението на очите.Изследваните обаче нямат това усещане и приписват движението на точката и то по-един твърде произволен начин, специфичен за всяко отделено лице.Когато индивидът е сам – в първия сеанс – неговата субективност е единственият критерии за правотата на оценките му и той, придържайки се към него, съобщава действителните усещания.Когато оценките обаче се правят в група, се наблюдава тенденция към уеднаквяване на отговорите и към създаване на обща групова форма за фиктивното усещане на движене.Но онова, което е по-важно в случая, е, че в третия сеанс, в които индивидът от ново е сам в оценките си,Той не се връща към изходната си позиция, а запазва тази, изработен в групата.Индивидът е усвоил оценката на групата не защото е заплашен от отхвърляне или присмех, а защото е възприел груповото мнение за дефиниране на ситуацията.
Тук определено се прави намек за конституиране на социална реалност в процес на социално сравнение (Л.Фестингер).Изправен пред сигурността на собственото си съждение и сблъсквайки се с несъгласието на околните, индивидът възприема техния критерии не само на нормативно ниво – поради заплаха, но и на информативно ниво – като приемане.С други думи конформизмът в норма не е стигма, както някой прибързано го считат.Той е естествен начин на изработване на позиция при недостиг на информация и достойнство на човешкото социално мислене.
За устойчивостта му говори друг, също вече споменаван експеримент на Р.Джейкъпс и Ид.Камбъл.Нещо повече, той илюстрира потомствения конформизъм, който господства в обществото под формата на социална наследственост.В този експеримент изследваните отново са поставени в авто-кинетична ситуация в групи по четирима, при което дават отговорите си на всеослушание на 30 опита.След това, във втората серия, едно лице напуска, заменя се с друго и отново се провеждат 30 опита.Тази замяна се прави последователно с всички лица и се продължава по реда на влизането в групата.
Още на първата серия групата изработва норми за движение на точката.В “Контролната група” и четирите първоначално лица са неосведомени и общата оценка е умерена.Такава остава до края.
В условията на “Произволна норма” обаче, три подставени лица наслагат една крайна оценка – средно около 16 инча за опит. Неосведоменият четвърти член също дава по-крайна оценка – средно около 14 инча на опит.
Любопитното в този експеримент е, че високата норма се унаследява и остава над нормата на контролната група чак до седмата серия, т.е. много след като последното подставено лице е било отстранено.Ситуацията, която добре моделира социалните условия на живот, при които отделеният индивид унаследява някаква формативна система, заварена по същия начин от неговите предшественици и т.н., и т.н., при което приносът му се за нейното изменение трогателно малък.В основата и на това явление откриваме конформизма, който поддържа невярната норма за сметка на груповото съгласие.
В конформизма се предполага едновременно действие на два механизма: нормативното социално влияние – натискът на другите и информационно социално влияние – социалното сравнение.Доказателството на това твърдение можем да открием и в един друг експериментално получен резултат. Оказва се, че големината на групата на мнозинството не влияе върху величината на конформизма, когато то е 3 и от горе.Но той силно се повлиява от единодушието на мнозинството. Достатъчно в само едно лице измежду подставените в експеримента на Аш да подкрепя наивния устойчиво в неговата оценка, за да се получи спад в конформизма от 32 на 5 процента.
За да се провери версията на нормативно-когнитивната природа на конформизма, в групата се внедрява още едно подставено лице – “Дисидент”, който или защитава позицията по-крайна и от мнозинството, или подкрепя неосведомения, отстоявайки същата с неговата оценка.Поддържането на “трета” позиция упражнява силно влияние върху нонконформизма.Налице е девалидизация на нормалната природа на конформизма – индивидът научава, че групата не наказва този, който се отклонява, и в резултат той проявява по-висока степен нонконформизъм. Когато “Дисидентът” се съгласява с нашата позиция, към това се добавя и подкрепата, която той дава на конструираната от нас социална реалност в процеса на формиране на нашите вярвания.Това допълнително снижава конформността в поведението на неосведомени лица.
За регистриране индивидуалната предразположеност към конформизъм в многоаспектния тест за квантифициране междуличностните отношения на Т.Лири е предвидена отделна скала – номер 7.Степените в нея съответно са: добросърдечност – несамостоятелност – прекален конформизъм.Първата степен характеризира адаптивния вариант, докато третата степен бележи дезадаптивния.Втората представлява междинна фаза.Изследваният трябва да постави знак “+” срещу тези определения, с които е съгласен в своите оценки на себе си и на още 6 други лица – идеални и реални, които в случая са без значение за нас.При обработка се отчита количеството съгласие на следните твърдения:
25. Способен е на сътрудничество и взаимопомощ.
26. Стреми се да се погажда с другите.
27. Дружелюбен, доброжелателен.
28. Внимателен, ласкав.
57. Винаги е с любезни обноски.
58. Държи на мнението на околните.
59.Общителен, отзивчив.
60. Добросърдечен.
89. Лесно се поддава на влиянието на приятелите си.
90. Готов да се довери на всекиго.
91. Безразборно благоразположен.
92. Симпатизира на всички.
121. Стреми се да спечели благоразположението на всички.
122. Съгласява се с всичко.
123. Винаги е дружелюбен.
124. Обича всички.
Общият бал е сума от съгласията.Колкото е по-голям, толкова и конформизма на личността е по-значителен.

48 произведения на литературни класици, които обезателно трябва да се прочетат
Във времето на Интернет и мобилно общуване предлагам, на вниманието на търсещите познание, списък от 48 книги, съставен по класацията на световните бестселъри и препоръчан от авторита на книги като „Как да четем книги” (Дж. Адлер Мортимър) и „Образованият разум” (Сюзън Вайз Бауер). Това са популярни произведения, издържали проверката на времето и ако вие искате да „размърдате” мозъка си и разширите познанията си, започнете подбора на четиво именно с този списък
Новели
1. "Дон Кихот" Мигел Сервантес
2. "Пътешествията на Гъливер" – Джонатан Суифт
3. "Гордост и предразсъдъци" – Джейн Остин
4. "Оливер Туист" – Чарлз Дикенс
5. "Писмото на Скарлет" – Натаниел Хотърн
6. "Моби Дик" – Хърман Мелвил
7. "Мадам Бовари" – Густав Флобер
8. "Престъпление и наказание" – Ф.М. Достоевски
9. "Анна Каренина" – Лев Толстой
10. "Приключенията на Хъкълбери Фин" – Марк Твен
11. "Процесът" – Франц Кафка
Автобиографии и мемоари
1. "Трактати" – Августин
2. "Пълно есе" – Мишел де Монтейн
3. "Начална философия" – Рене Декарт
4. "Уолден, или живот в гората" – Хенри Дейвид Торо
Исторически
1. "История" – Херодот
2. "Пелопоническата война" – Фукидид
3. "Република" – Платон
4. "Сравнителни описания на живота" – Плутарх
5. "Града на боговете" – Августин
6. "Господар" – Николо Макиявели
7. "Утопия" – Сър Томас Мор
8. "Общественият договор" - Жан-Жак Русо
9. "История на упадъка и разрушението на Римската империя" – Едуард Гиббънс
10. "Демокрация в Америка" - Алексис Токвил
11. "Манифест на комунистическата партия" – Карл Маркс
Драми
1. "Агамемнон" – Есхил
2. "Митът за Едип" – Софокъл
3. "Медея" – Еврипид
4. "Птици" – Аристофан
5. "Поетика" – Аристотел
6. "Ричард III" – Уилям Шекспир
7. "Сън в лятна нощ" – Уилям Шекспир
8. "Хамлет" – Уилям Шекспир
9. "Тартюф" – Молиер
10. "Така правят в света" – Уилям Конгрейв
11. "Куклен дом" – Хенрик Ибсен
12. "Света Йоанна" – Джордж Бърнард Шоу
13. "Битие и небитие" – Жан Пол Сартър
Поезия
1. "Илиада" – Омир
2. "Одисея" – Омир
3. "Оди" – Хораций
4. "Ад" – Данте Алигиери
5. "Кентърбърийски раскази" – Джефри Чосър
6. "Сонети" – Уилям Шекспир
7. "Изгубеният рай" – Джон Милтън
8. "Избрано" – Уилям Уордсуърт
9. "Стихотворения" – Самюел Тейлър Колридж

Прочитането на всички тези книге може да отнеме години, но при всички случаи това няма да бъда пропиляно време, все пак това са едни от най-добрите произведения, написани от човешката цивилизация.

А кои са вашите любими книги? Какви шедьоври на литературата, не само клесическата, бихте искали да бъдат включени в този списък?
Очаквам предложения....

Нека не се страхуваме от общуването
На всеки един от нас, поне веднъж в живота, са му казвали да не общува (говори) с непознати. Това, разбира се, можe да е добър съвет ако тежите 40 кг и сте на 10 години, но когато пораснете и тръгнете по клубове и партита и други светски мероприятия ще ви се наложе да общувате с различни и предимно непознати хора. За ваше успокоение преминаването от фазата на страх от общуване към разговор с тези хора не е толкова сложно и страшно. Следващите няколко съвета са именно за това.
Установете зрителен контакт
Нормалният зрителен контакт ще покаже на останалите, че сте заинтересован от предмета на разговора и сте готов да обсъждате дадената тема. Но не забравяйте и да „разпускате” погледа си през няколко секунди, все пак понякога човек трябва и да мига. На никой няма да му е приятно ако вие непрестанно и хипнотично се взирате в него.
Перспективно начало
По лесно ще подходите към някого ако знаете какво точно да кажете. Ако се срещате с някого за първи път винаги е уместно да се представите и да подадете ръка. А ако имате достатъчно смелост можете да направите и комплимент на въпросната личност (по отношение на дрехите, обстановката и т.н.). Много е важно вашият комплимент да подхожда на обстановката. Поведение от типа на: „Извинете ме, но страдам от амнезия и бихте ли ми припомнили, често ли идвам тук?” може би поджожда на обстановката в някой бар, но вие едва ли бихте искали да го използвате на някоя конференция например.
Избягвайте вредните навици (привички)
На опашка или в тълпа, всички сме нервни, но обърнете внимание, че някои хора се справят доста по-успешно от други с това. Можете лесно да създадете чувство на увереност и спокойствие ако избягвате различни нервиращи привички (потропване с крак, подрънкване на монетите в джоба). И ако успеете, ще общувате с хората около вас много по-лесно.
Предварителна подготовка
Можете да избегнете неловко мълчание по време на разговора, като предварително се подготвите поне по три теми. Ако сте на събрание например, поговорете за града, за нощните клубове. Ако сте на гости у някого поговорете за това как изглежда дома, за местоположението. А ако сте в затвора, например, разкажете как сте убили някого с голи ръце. Това със сигурност ще направи впечатление на съкилийника ви :). Фактите са категорични: всеки предпочита да общува с хора със сходни интереси, затова, колкото повече общи черти на характера демонстрирате, толкова по-дълго и по-интересно ще бъде вашето общуване.
Исползвайте кратки и разбираеми изказвания
Целта на посещение на което и да било мероприятие – това е именно общуването. Затова не отнемайте изцяло времето на останалите присъстващи, дайте им възможност и те да се изкажат. Вероятно някой от тях също иска да разкаже за своя домашен любимец, шеф или нова придобивка. „Добрият” разговор не бива да отнема повече от 5-10 минути, след което се постарайте да намерите начин вежливо да излезете от разговора. От друга страна, ако сте попаднали на особено разговорчив събеседник, бихте могли да използвате следните фрази: „Бихте ли ме извинили, трябва да отида до гардероба (тоалетната)” или „Ще отида за още едно питие”.
Бъдете весели
Няма човек, на когото да не му е приятно, когато се намира в компанията на весели и жизнерадостни събеседници, които умеят да забавляват. Това може лесно може да стане ако успеете да вмъквате в разговора случайни, но добре премерени шеги или анекдоти. Смехът и позитивизмът със сигурност ще оставят у другите положително впечатление за вас. Само внимавайте да не преминете границата – истории и шеги могат да бъдат смешни, но фокуси, каламбури и опити с участието на доброволци и 5000 волта ток едва ли са уместни :)).
Слушайте повече, говорете по-малко
Един от ключовите аспекти на изкуството „да се харесаме на другите хора” е да ги накараме да повярват в себе си и да почувстват своята увереност. Като начало можете да задавате различни въпроси, предполагащи различно тълкуване и внимателно да слушате отговорите на вашите събеседници. Хората рядко запомнят, за какво е бил разговора по време на събитието, но винаги помнят, как са се чувствали във ваше присъствие.
Предложете занимание на всички
Още един способ да се отделите от тълпата е да станете „организатор”. Още в началото на събитието предложете занимание, в което ще бъдат привлечени всички присъстващи и което предполага активно взаимно общуване. Важно е само да направите правилна оценка на присъстващите и техните предпочитания, преди да направите своето предложение. И макар, че повечето хора предпочитат игри от типа „Кой може да изпие повече”, не рискувайте да помъкнете каса бира на среща на „анонимни алкохолици”.
Вместо заключение
Умението да общуваме с групи или отделни индивиди не ни се дава по рождение, но въпреки това то може лесно да се научи и усвои. Най-важното е да не се вълнувате прекалено, да бъдете позитивни, да следвате (не сляпо естествено) гореописаните правила и гарантирано ще бъдете запомнени и оценени положително още първият път.
Така че не чакайте – хайде по партита! И общувайте, общувайте, общувайте…..

Дванадесет заповеди към родителите,
при възпитанието на децата

1.Не унижавайте детето си.
Когато възкликваме:”Как можа да го измислиш!” или “Ама , че си идиот!” или за нищо не те бива, ние нараняваме себепреставата на детето си.
2. Не прибягвайте до заплахи.
Заплахите отслабват представата за себе си. Казваме: “ако още веднъж направиш това, мисли му!” или “Ако пак удариш брат си, мама така ще те напляска, че ще има дълго да го помниш!” Всеки път когато заплашваме детето, ние го учим да се чувства не уютно, да се бои от нас и да ни мрази.Заплахите имат отрицателен психологически ефект върху детето. Което не означава, че е лошо да му налагаме някои ограничения. Майките често разбират погрешно въпроса със заплахите и решават, че на детето никога не бива да се казва “не”.Напротив. Когато детето премине границите и ви се наложи да го спрете, направете го, дори и с цената на по шляпване.Не го уведомявайте предварително какво ще му се случи, ако не слуша.Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето. Заплахата няма ефект върху бъдещето поведение.
3.Не корумпирайте детето си.
Най – невероятното “корумпиране” на дете, с което лично съм се сблъсквал, е случаят с онзи баща, който обещал на петнайсетгодишния си син, че ще му купи порше, ако завърши гимназията със средна оценка “добър”. Ефектът от подобно обещание е, че мотивацията на детето се измества отвътре навън.Вместо да учи за собствено удовлетворение и за обогатяване на себе представата си с нови знания, то се старае единствено заради чисто външната награда.
4.Не изтръгвайте на сила добрите решения.
Да разгледаме заедно следната сцена.Малкия Уили е извършил нещо лошо. Мама кипва и му казва: “Обещай ми друг път да не правиш така!” Уили хитро се съгласява. Не минава и половин час, и постъпката се повтаря. Много ядосана, мама едва прикрива гнева си и обвинително възкликва:”Но, Уили, нали ми обеща!”, без да знае, че за децата обещанията нямат никакъв смисъл.Обещанието се отнася до бъдещето, а малките деца живеят в настоящето.Ако детето е по-чувствително, изтръгнатото от него обещание само ще го накара да се чувства виновно, задето не го е изпълнило.Или, ако не е особено чувствително , ще го научи да бъде цинично и да замества истинската промяна в поведението си с голи думи.
5.Не закриляйте детето си прекалено
Свръх закрилата подкопава представата за себе си.Когато майката прекалено закриля детето си, тя го научава на следното: ”Ти не можеш да направиш кой знае какво само. Трябва непрекъснато да бъда наблизо и да се грижа за теб.”Повечето родители като, че ли твърде малко се доверяват на децата си. А девизът им би следвало да бъде:”Никога да не върша вместо детето онова, което може да свърши без чужда помощ.”
6.Не бъдете многословни.
За детето дългите речи означават: ”Не си способно да разбереш тия неща, затова по-добре слушай какво ти говоря”.Цитираните по-долу забележки добре показват как реагират децата на родителското красноречие.Веднъж едно петгодишно хлапе попитало баща си:”Татко, защо винаги ми отговаряш толкова дълго, след като аз ти задавам толкова кратък въпрос?”Друго дете на същата възраст хванали да заплашва свое другарче от детската градина с думите: “Ще те набия, ще те нарежа на парчета, ще ти обясня аз на тебе!”
7. Не изисквайте сляпо и незабавно подчинение.
Да предположим, че съпругът ви каже:”Скъпа, зарежи това, което правиш, и веднага ми донеси чаша кафе!” Мисля, че по-скоро ще ви се прище да му хвърлите чашата в лицето.Е, вашето дете изпитва същото чувство, когато поискате от него да прекрати играта, която го е погълнала, и да изпълни нарежданията ви.Дайте време на детето да реагира.Незабавното подчинение би подхождало на кукла на конци или на гражданин на тоталитарна държава, но не може да фигурира в нашия педагогически репертоар, ако искаме да възпитаме свободни индивиди, способни на самодисциплина.
8. Не глезете детето и не бъдете прекалено снизходителни към него.
Глезенето на детето и изпълняването на всичките му молби довежда до това, което родителите наричат “развалям".Всъщност родител който лесно отстъпва на детето си, се бои да му каже “не”, да прояви твърдост по отношение на вече определените граници, като по този начин създава у него впечатлението, че всички правила са разтегливи и че е достатъчно да понапъне малко, за да поддадат.Това маже да върши работа у дома, но готви на детето мъчително пробуждане при съприкосновението му със света.Като позволяваме на децата си прекалено много, ние зачеркваме шансовете им един ден да станат оправни, независими и способни на самодисциплина.
9. Бъдете последователни в налагането на правила и закони.
Ако в понеделник майката безгрижно прощава всичка на детето, но наказва грешките във вторник, ефекта ще бъде като при автомобилиста, за когото червеният светофар днес означава “премини”, а утре –“спри”.Детето има нужда от еднакво отношение и поне минимална сигурност за онова, което се очаква от него.
10. Не въвеждайте правила, несъобразени с възрастта на детето.
Не очаквайте от двегодишно дете да се подчинява като петгодишно – така само ще пробудите у него неприятното чувство и омраза към вас.Изисквайки зряло поведение, на което то не е способно, вие спъвате развитието на представата му за себе си.
11. Избягвайте назидателното и обвинително поведение.
Четенето на морал и обвиненията са залог за лоша себепредстава.Метод за приучване към дисциплина, който кара детето да се чувства виновно, му изпраща на практика следното послание: “Това, което извърши, е много лошо. Ти не си добро дете. Как можа да сториш такова нещо на мамчето, което прави всичко за теб?”Словесното неодобрение влияе много слабо върху поведението на детето. То само подкопава представата ме за себе си.
12. Не давайте заповеди, ако не възнамерявате да изискате изпълнението им.
Ето една класическа сцена.Майката казва на детето си: “Не се катери на стола”. Детето продължава да се катери. “Ричард, нали ти казах да не се катериш на стола!” Детето не и обръща внимание. “Ричард, чуваш ли? Току-що ти казах да не се катериш на този стол!” Ричард все така се прави на глух и майката се предава. Така тя го научава да не се съобразява със заповедите и нарежданията й.За да избегнете този вид отрицателно възпитание, не изисквайте нища, не заповядвайте нищо, ако не сте решени да се наложите.

Автор:д-р Фицхю Додсън - американски психолог

Народни поверия

1. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.
2. Ако сте се събудили сутрината и не трябва да ставате, значи сте спали прав.
3. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!! 4. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
5. Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...
6. Ако ви боли глава - значи имате такава...
7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.
8. Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.
9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
10. Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.
11. Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
12. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
13. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
14. Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.
15. Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
17. Който търси, той знае нещо.
18. Минута смях прибавя година живот. Условно.
19. Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.
20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.
21. Да ходиш на работа е на пари.
22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!
23. Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.
24. Ако жената ви мами, значи не сте и безразличен.
25. Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...
26. Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето и.
27. Ако момиче види във водата лицето на своя любим в ноща на 6-ти срещу 7 юли, то в ноща на 5-ти срещу 6-ти юли любимият и неудачно се е гмурнал.
28. Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...

Автор: oracula