Конформизъм

КОНФОРМИЗЪМ що е то?
Един от пътищата за осъществяване влиянието на групата върху индивида е така нареченият "конформизъм".Някои автори го считат за личността черта – като податливост на индивида на групово влияние.Други го отнасят към ситуацията – например, неясната или неструктурирана ситуация ни прави по-склонни да приемаме общественото мнение като критерий.Но по същество конформизмът представлява в поведението или вярванията на индивидите по посока на групата в резултат на реален или въображаем групов натиск (К.Киъслър и С.Киъслър).С други думи, механизмът на явлението е групов.
Е.Бейер наблюдава пилета, нахранени до насищане от купчина жито, след известна пауза, през която се установява пълно отсъствие към интереса към храната, в ограждението се пуска и второ пиле, лишено от храна за 24 часа.В присъствието на второто, първото пиле изяжда още две-три от погълнатите до момента.
Класически експерименти за доказване на явлението конформизъм се съдържа в изследвания на С.Аш от 1991 г. На две отделни табла са представени няколко вертикални линии.Едното съдържа стандартна линия – от 2 инча в някой експерименти до 10 в други.На другото табло са начертани три линии: едната с дължина на стандарта, другата по-дълга и третата по-къса.От изследванията се иска да посочат коя от линиите е равна по дължината на стандарта.
Участниците – 8 поставени лица и едно изследвано – се подреждат в полукръг пред таблата.Наивното изследвано лице сяда предпоследно в редицата.Иска се всеки участник гласно да каже коя линия между пробните е равна на стандарта.Експериментът е така нагласен, че изследвания да чуе седем мнения преди да каже своето.Мнения, които умишлено насочени към невярна линия, въпреки че очевидно не отговарят на истината.
Правят се 18 сеанса от които 6 неутрални, отговарящи на реална оценка на подставените, и 12 контролни, изопачени отговори на подставените.Въпросът е как ще се държи индивида в присъствието на единодушно мнозинство, чието мнение не съответства на мнението на изследвания.
Резултатът е обособяването на две подгрупи изследвани:
Едната се състои от конформисти – тези, които са се поддали в повече от половината опити на мнението на мнозинството.Повечето от тях са изкривили съдържанието си, допускайки, че мнозинството бърка, но сами несигурни в своята оценка.Други са изкривили поведението си давайки си ясно сметка, че мнозинството греши, но съгласявайки се с общото мнение, за да бъдат в съгласие с групата.Макар и рядко резултатът е изкривяване на възприятията.Индивидът започва да мисли, че мнозинството действително е право.
В другата подгрупа попадат изследваните, които са се поддали в по-малко от половината опити.Те се отнасят към нонконформистите.Те или са твърде обедени в своя отговор или се държат ”Дръпнато” и нервно.
Очевидно конформизмът зависи от личните характеристики, това че поставени в една и съща ситуация, например в експеримента на Аш, едни индивиди се поддават, а други не, го доказва.Но и индивидуалната податливост към влиянието на групата се изменя в зависимост от някои условия.На първо място това е значението на резултата за личността.Колкото по-маловажен е въпросът, толкова по-лесно тя се оставя да бъде склонена към невярното съждение.И обратното, по важни въпроси тя отстоява по-твърдо позициите си.
Публичността на позицията също я прави по-конформна.В експеримент лесно може да се нагласи изследваният да дава своето мнение анонимно.Тогава конформните реакции намаляват.
По-голяма склонност към конформни отговори проявяват и членовете, които са привлечени в по-голяма степен към групата, в сравнение с тези, за които тя е по-умерено привлекателна.
Същото се отнася и за подобието.Когато членовете на групата си приличат по пол, умения и пр.,те са по-склонни да се присъединяват към позицията на мнозинството за сметка на своята.
Един друг експеримент на М.Шериф от 1936 г. дава възможност за допълнителни разсъждения по въпроса за конформизма.Докато изследваните на Аш си дават сметка за реалното положение на нещата и отстъпват пред мнозинството на нормативно равнище – за да не бъдат отхвърлени, за да не станат смешни в очите на другите пр., то в експериментите по формирането на групова норма в опити с авто-кинетичен ефект ситуация е твърде по-различна.Тук става дума за конформизъм на подсъзнателно равнище.
Илюзията за движение, която изследваните имат, наблюдавайки неподвижна светла точка в тъмна стая, Обективно се дължи за движението на очите.Изследваните обаче нямат това усещане и приписват движението на точката и то по-един твърде произволен начин, специфичен за всяко отделено лице.Когато индивидът е сам – в първия сеанс – неговата субективност е единственият критерии за правотата на оценките му и той, придържайки се към него, съобщава действителните усещания.Когато оценките обаче се правят в група, се наблюдава тенденция към уеднаквяване на отговорите и към създаване на обща групова форма за фиктивното усещане на движене.Но онова, което е по-важно в случая, е, че в третия сеанс, в които индивидът от ново е сам в оценките си,Той не се връща към изходната си позиция, а запазва тази, изработен в групата.Индивидът е усвоил оценката на групата не защото е заплашен от отхвърляне или присмех, а защото е възприел груповото мнение за дефиниране на ситуацията.
Тук определено се прави намек за конституиране на социална реалност в процес на социално сравнение (Л.Фестингер).Изправен пред сигурността на собственото си съждение и сблъсквайки се с несъгласието на околните, индивидът възприема техния критерии не само на нормативно ниво – поради заплаха, но и на информативно ниво – като приемане.С други думи конформизмът в норма не е стигма, както някой прибързано го считат.Той е естествен начин на изработване на позиция при недостиг на информация и достойнство на човешкото социално мислене.
За устойчивостта му говори друг, също вече споменаван експеримент на Р.Джейкъпс и Ид.Камбъл.Нещо повече, той илюстрира потомствения конформизъм, който господства в обществото под формата на социална наследственост.В този експеримент изследваните отново са поставени в авто-кинетична ситуация в групи по четирима, при което дават отговорите си на всеослушание на 30 опита.След това, във втората серия, едно лице напуска, заменя се с друго и отново се провеждат 30 опита.Тази замяна се прави последователно с всички лица и се продължава по реда на влизането в групата.
Още на първата серия групата изработва норми за движение на точката.В “Контролната група” и четирите първоначално лица са неосведомени и общата оценка е умерена.Такава остава до края.
В условията на “Произволна норма” обаче, три подставени лица наслагат една крайна оценка – средно около 16 инча за опит. Неосведоменият четвърти член също дава по-крайна оценка – средно около 14 инча на опит.
Любопитното в този експеримент е, че високата норма се унаследява и остава над нормата на контролната група чак до седмата серия, т.е. много след като последното подставено лице е било отстранено.Ситуацията, която добре моделира социалните условия на живот, при които отделеният индивид унаследява някаква формативна система, заварена по същия начин от неговите предшественици и т.н., и т.н., при което приносът му се за нейното изменение трогателно малък.В основата и на това явление откриваме конформизма, който поддържа невярната норма за сметка на груповото съгласие.
В конформизма се предполага едновременно действие на два механизма: нормативното социално влияние – натискът на другите и информационно социално влияние – социалното сравнение.Доказателството на това твърдение можем да открием и в един друг експериментално получен резултат. Оказва се, че големината на групата на мнозинството не влияе върху величината на конформизма, когато то е 3 и от горе.Но той силно се повлиява от единодушието на мнозинството. Достатъчно в само едно лице измежду подставените в експеримента на Аш да подкрепя наивния устойчиво в неговата оценка, за да се получи спад в конформизма от 32 на 5 процента.
За да се провери версията на нормативно-когнитивната природа на конформизма, в групата се внедрява още едно подставено лице – “Дисидент”, който или защитава позицията по-крайна и от мнозинството, или подкрепя неосведомения, отстоявайки същата с неговата оценка.Поддържането на “трета” позиция упражнява силно влияние върху нонконформизма.Налице е девалидизация на нормалната природа на конформизма – индивидът научава, че групата не наказва този, който се отклонява, и в резултат той проявява по-висока степен нонконформизъм. Когато “Дисидентът” се съгласява с нашата позиция, към това се добавя и подкрепата, която той дава на конструираната от нас социална реалност в процеса на формиране на нашите вярвания.Това допълнително снижава конформността в поведението на неосведомени лица.
За регистриране индивидуалната предразположеност към конформизъм в многоаспектния тест за квантифициране междуличностните отношения на Т.Лири е предвидена отделна скала – номер 7.Степените в нея съответно са: добросърдечност – несамостоятелност – прекален конформизъм.Първата степен характеризира адаптивния вариант, докато третата степен бележи дезадаптивния.Втората представлява междинна фаза.Изследваният трябва да постави знак “+” срещу тези определения, с които е съгласен в своите оценки на себе си и на още 6 други лица – идеални и реални, които в случая са без значение за нас.При обработка се отчита количеството съгласие на следните твърдения:
25. Способен е на сътрудничество и взаимопомощ.
26. Стреми се да се погажда с другите.
27. Дружелюбен, доброжелателен.
28. Внимателен, ласкав.
57. Винаги е с любезни обноски.
58. Държи на мнението на околните.
59.Общителен, отзивчив.
60. Добросърдечен.
89. Лесно се поддава на влиянието на приятелите си.
90. Готов да се довери на всекиго.
91. Безразборно благоразположен.
92. Симпатизира на всички.
121. Стреми се да спечели благоразположението на всички.
122. Съгласява се с всичко.
123. Винаги е дружелюбен.
124. Обича всички.
Общият бал е сума от съгласията.Колкото е по-голям, толкова и конформизма на личността е по-значителен.